Начало

 -> 

София

 -> 

История

София е била населена още в дълбока древност. Привлечено от топлите термални извори, през VІІІ в. пр.н.е. тук се заселва тракийското племе серди, което дава първото име на града - Сердика или Сердонполис. През І в. н.е. Сердика е завладяна от римляните, които я превръщат в процъфтяващ римски град. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98-117) градът носи неговото име - Улпия Сердика, и е център на административна област. Сердика е бил любимият град на император Константин Велики (306-337), който казвал „Сердика е моят Рим”. Градът е укрепен със здрава крепостна стена и четири наблюдателни кули около 175 г., а втора външна крепостна стена е изградена през V - VІ в. Втори период на разцвет градът преживява при управлението на император Юстиниан Велики (527 – 565 г.).

   В началото на ІХ в. българският хан Крум (803 - 814 г.) превзема Сердика, а градът окончателно става част от Първата българска държава (VII – XI в.) по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г). По това време градът вече се нарича Средец - заради важното му кръстопътно положение. В периода 1018 - 1194 г. Средец е под византийско владичество, но и тогава запазва важното си стратегическо, икономическо и културно значение. По време на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Средец придобива облика на голям средновековен град - улиците му се стесняват, започват да се издигат множество малки църкви, а в района се строят много манастири, които по-късно оформят Софийската света гора. Градът започва да се нарича София в края на ХІV в., приемайки името на своя символ и главен храм – базиликата „Св. София”.
През 1382 г. градът е завладян от османците. Освободен е на 4 януари 1878 г., а на 3 април 1879 г. е обявен за столица на освободената българска държава.

-->